последната цигара
облакът пушек
от който излизам
облакът
в който бях
цели два живота
облакът
в който се научих
да обичам
да забравям
да изоставям
да намирам
да плача
да се смея
да наранявам
да мълча
да виждам по-далече
да не намирам Бог
да виждам красотата
да усещам доброто
да подминавам лошото
да не се надценявам
да не подценявам Съдбата
да уважавам
да крещя безмълвно
да се влюбвам в буквите под петолинията
да чувам Музиката в стиховете
да не изглеждам твърде различен
да намирам картини
в огледалата за обратно виждане
да намирам огледалата вътре в мен
които пречупват, изкривяват, преобразуват
лошото наоколо
да бъда мечтател (безполезен съучастник)
да вярвам безусловно
на сърцето си
да заменям ляво мозъчно полукълбо за искрено приятелство
да споделям себе си
да не вярвам на думи
да подминавам снизходително ЕДРИТЕ ШРИФТОВЕ и
гръмките думи
да коленича само пред обичаните
да разпознавам сътворителите си в огледалото
да бъда благодарен
за всяка секунда
за всяка буква
за всяка уловена нота
за всяко есенно листо
за всяка щипка сол
за всяка любов
за всяка детска усмивка
за всяка морска вълна
за всяка прашинка в окото
за всяка капка дъжд
за всеки облак...
и за този,
от който излизам
изпълнен със съмнения
дали всичко научено в него няма да си остане там...
и така да е - тръгвам! - трябва да си догоня сърцето.
Наредено там - на рафтовете с цигари в денонощния...
Няма коментари:
Публикуване на коментар