пред портите на царството Морфеево
съзнаваме,
че всъщност сме сами
и болката ни учи да живеем.
и колкото един прозрачен лист,
егоистична ципа,
просветление
стената самарянин/мазохист
нацепена от грохот на съмнения
виси
като намачкано перде
събрало във ефирната си същност
безброй лекета - бели грехове
и черни добрини
това са всъщност
причини
да обичаме съня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар