Четвъртата пряка след Рая

- Забрави ли?.. 
- Свикнах. 
- И?.. 
- Сякаш премина. 
   Поръбих на болката края... 
- Сълзите? 
- В капчука завари ги зима. Замръзнаха. 
- Шестата стая?..
- Децата подреждат. Но старите вещи 
  запазих. Забърсах албумите.
- Душата? 
- Обгрижвам я. Паля й свещи. 
   Преражда се бавно от думите. 
- Очите ти, сините? Префокусирани 
  още ли странно блуждаят? 
- Стегни се! Дресирах ги. Нали прекосяваме
  четвъртата пряка след Рая... 
- Гората? Кажи ми, минаваш ли често 
  на нашите стъпки по друмите? 
- Изсечена. Смляна е. Още Тогава. 
  И пълни с хартия албумите. 
- Сърцето? 
- Шегуваш се! Беше подарък. 
  Задръж го, пази го за спомен! 
  Стане ли тясно при теб - подари го, 
  за къща на някой бездомен... 

П.С.    Строшена табела, черупки от кестени, 
            пепел от стари огнища. 
            Простенващи сенки - клинично преместени 
            от Рай насред куп пепелища. 
            Луните заровили всички Слънца
            в прах наслоен до безкрая.
            Призрачен дом на души без сърца -
            четвъртата пряка след Рая...