Библейски мотив 1

Искам толкова много неща да ти кажа! 

Искам толкова много неща да ти дам! 

Искам с теб! 

Неизменно! 

От Ада до Рая...

Непринудена Ева... 

Изгубен Адам... 

Теменуги копринени в слънчогледова нива. 

Златни ябълки брулени във поле от коприва.

По телата ни глинени неизменно засъхват 

струйки страст, капки пот, 

трепет, нежност, прегръдка, 

доказуема вярност, необрулени думи, 

розов трън - сладък сън изтъкал помежду ни... 

Даже славеят млъква - безпричинно щастлив, 

преиграл до обреченост тоз прекрасен мотив... 

От наръфани златни ябълки във копривата 

батальон от изгнаници-червеи се излива, 

екзалтирано търсещи дом във меката глина - 

недовършена, тъжна библейска картина... 

Теменуги изгарящи стават пепел от рози. 

Слънчогледи посърнали, семена в коловози 

от надежди, мечти пренапудрени  с блясък 

птици злобно кълват. Чу ли тихия крясък?.. 

Мой ли бе? Или наш? Да... усмихваш се. Зная. 

Тъй безсълзно умееш... Май... подминахме Рая...

Неизбежно? засъхнали 

силуети от глина 

гърбом тихо застинали... 

Под небе от коприна. 

И славеева песен 

тихо вятърът носи. 

Стъпки кал по снега - 

нямам вече въпроси. 

...Казах толкова много неща. Без да искам?

   Дадох толкова много неща. Без да знам? 

   Исках с теб! 

   Непременно! 

   През Ада до кРая... 

   Непрекършена Ево!.. 

   Наръфан  Адам

Стена

От утрото понякога боли 
пред портите на царството Морфеево 
съзнаваме, 
че всъщност сме сами 
и болката ни учи да живеем. 

и колкото един прозрачен лист, 
егоистична ципа, 
просветление 
стената самарянин/мазохист 
нацепена от грохот на съмнения 

виси 

като намачкано перде 
събрало във ефирната си същност 
безброй лекета - бели грехове 
и черни добрини 
това са всъщност 

причини 

да обичаме съня. 

Смирен монолог на един бивш пушач

догаря 
последната цигара 
облакът пушек 
от който излизам 
облакът 
в който бях 
цели два живота 
облакът 
в който се научих 
да обичам 
да забравям 
да изоставям 
да намирам 
да плача 
да се смея 
да наранявам 
да мълча 
да виждам по-далече 
да не намирам Бог 
да виждам красотата 
да усещам доброто 
да подминавам лошото 
да не се надценявам 
да не подценявам Съдбата 
да уважавам 
да крещя безмълвно 
да се влюбвам в буквите под петолинията 
да чувам Музиката в стиховете 
да не изглеждам твърде различен 
да намирам картини 
в огледалата за обратно виждане 
да намирам огледалата вътре в мен 
които пречупват, изкривяват, преобразуват 
лошото наоколо 
да бъда мечтател (безполезен съучастник) 
да вярвам безусловно 
на сърцето си 
да заменям ляво мозъчно полукълбо за искрено приятелство 
да споделям себе си 
да не вярвам на думи 
да подминавам снизходително ЕДРИТЕ ШРИФТОВЕ и 
гръмките думи 
да коленича само пред обичаните 
да разпознавам сътворителите си в огледалото 
да бъда благодарен 
за всяка секунда 
за всяка буква 
за всяка уловена нота 
за всяко есенно листо 
за всяка щипка сол 
за всяка любов 
за всяка детска усмивка 
за всяка морска вълна 
за всяка прашинка в окото 
за всяка капка дъжд 
за всеки облак... 
и за този, 
от който излизам 
изпълнен със съмнения 
дали всичко научено в него няма да си остане там... 
и така да е - тръгвам! - трябва да си догоня сърцето. 
Наредено там - на рафтовете с цигари в денонощния...

Четвъртата пряка след Рая

- Забрави ли?.. 
- Свикнах. 
- И?.. 
- Сякаш премина. 
   Поръбих на болката края... 
- Сълзите? 
- В капчука завари ги зима. Замръзнаха. 
- Шестата стая?..
- Децата подреждат. Но старите вещи 
  запазих. Забърсах албумите.
- Душата? 
- Обгрижвам я. Паля й свещи. 
   Преражда се бавно от думите. 
- Очите ти, сините? Префокусирани 
  още ли странно блуждаят? 
- Стегни се! Дресирах ги. Нали прекосяваме
  четвъртата пряка след Рая... 
- Гората? Кажи ми, минаваш ли често 
  на нашите стъпки по друмите? 
- Изсечена. Смляна е. Още Тогава. 
  И пълни с хартия албумите. 
- Сърцето? 
- Шегуваш се! Беше подарък. 
  Задръж го, пази го за спомен! 
  Стане ли тясно при теб - подари го, 
  за къща на някой бездомен... 

П.С.    Строшена табела, черупки от кестени, 
            пепел от стари огнища. 
            Простенващи сенки - клинично преместени 
            от Рай насред куп пепелища. 
            Луните заровили всички Слънца
            в прах наслоен до безкрая.
            Призрачен дом на души без сърца -
            четвъртата пряка след Рая...

Няма

...и се залъгвам, че те няма. Няма те! 
В ехидната стрелка на секундарника. 
В изцъклената рамка на прозореца 
към вчера гледащ, протестиращ, празен. 
В постелята намачкана от мислите ми 
И в кротките въздишки на следобеда. 
Във вечерите  пиещи съмнения, 
в извивките на сънените облаци, 
във връхчетата топли на луните ми. 
Да - няма те! Не си била! Не можеше! 
Да бъдеш Аз... Да бъда Ти... Не можехме! 
От снимките ме гледат с недоверие 
подобия на теб и мен. 
Хартиени. Луксозни. Консервирани.
Застинало. В щастливи пози. Минало. 
Измамни огънчета във очите им 
усмихват ме. Усмихвам се и... Няма те! 
И всяко щракване на секундарника 
заключва тъжен катинар в душата ми. 
И всеки ден молебен против тебе е. 
Защото няма те! Не си била! И няма! 
Да, няма да те пусна да се върнеш! 
Там - от където всъщност никога 
не те прогоних...                  Няма те!

Богатство

Обсебва ме онази тишина.

Като хлапак с неизживяно детство   

разхождам се сред сенки и цветя-

запълнило албумите наследство.

Като клошар  заситил своя глад  
в очите тлее някаква жарава.  
Коричка хляб и вече си богат,
щом дирята ти някъде остава.   

Със стара дата - толкова билети
виновно се поклащат във ръката 
пропуснати  животи,самолети -
усмивка кротка, поглед към вратата...

Завръщане от някакво пътуване.
Болезнено. И дълго. Но приятно.
Пътуване, без право на сбогуване.
Приключено. Платено. Безвъзвратно.

Едно глухарче влюбено в луната
привидно нежна, топла, неоткрита,
опитващо да убеди Земята,
че няма корени и ще отлита...

...Отключени остават тишините, 
за да заключи бедният клошар, че 
богат е всъщност - вижте му очите - 
Земя, Луна и пухче от глухарче...

Бунтът на глухарчето

Непроменливи 

илюзорни трансформации 

Напудрени съзнания 

в помийна яма 

Ехидни ветрове, 

размятащи 

трипластови бутафорни афиши 

по Вселенските стени 

Непредвидими истини 

Варящи лютеница Дулсинеи 

доволни 

в червено-черното решение 

на своя далтонизъм 

очукали 

и хвърлили на огъня 

доспехите 

на своите благородници 

Пресметнати предателства 

за мимолетно щастие

от СанчоПансовци 

градящи   кариери 

от камък 

върху ледена кора 

Поднасям своето пресипнало глухарче 

пред вентилатора - 

щастлив 

с безценното си 

копче 

за изключване 

протрито 

като чувства и въпроси 

родени в панорамна гледка 

на колове 

нанизани с луканки 

от Росинанти 

бели?..

Тъгуват вятърните мелници!