Искам толкова много неща да ти дам!
Искам с теб!
Неизменно!
От Ада до Рая...
Непринудена Ева...
Изгубен Адам...
Теменуги копринени в слънчогледова нива.
Златни ябълки брулени във поле от коприва.
По телата ни глинени неизменно засъхват
струйки страст, капки пот,
трепет, нежност, прегръдка,
доказуема вярност, необрулени думи,
розов трън - сладък сън изтъкал помежду ни...
Даже славеят млъква - безпричинно щастлив,
преиграл до обреченост тоз прекрасен мотив...
От наръфани златни ябълки във копривата
батальон от изгнаници-червеи се излива,
екзалтирано търсещи дом във меката глина -
недовършена, тъжна библейска картина...
Теменуги изгарящи стават пепел от рози.
Слънчогледи посърнали, семена в коловози
от надежди, мечти пренапудрени с блясък
птици злобно кълват. Чу ли тихия крясък?..
Мой ли бе? Или наш? Да... усмихваш се. Зная.
Тъй безсълзно умееш... Май... подминахме Рая...
Неизбежно? засъхнали
силуети от глина
гърбом тихо застинали...
Под небе от коприна.
И славеева песен
тихо вятърът носи.
Стъпки кал по снега -
нямам вече въпроси.
...Казах толкова много неща. Без да искам?
Дадох толкова много неща. Без да знам?
Исках с теб!
Непременно!
През Ада до кРая...
Непрекършена Ево!..
Наръфан Адам